ДА ПОМИСЛИМ ЗАЕДНО ...
1. Емоционалният манипулатор
винаги се изкарва жертва.
Представете си следната ситуация. Казвате на човека срещу себе си: "Много ме огорчи, като забрави рождения ми ден." В отговор обаче ще чуете: "Натъжаваш ме, като си мислиш, че бих забравил/а рождения ти ден. Трябваше да ти кажа под какъв огромен стрес се намирам, но не исках да те натоварвам. Но си прав/а – трябваше да оставя настрани проблемите си и да мисля само за рождения ти ден. Извинявай." Няма какво повече да кажете. Чули сте думата "Извинявай" и дори нещо във вас да подсказва, че извинението не е искрено, няма какво да направите. Нещо повече – сега се чувствате виновни и егоистични, заради това, че мислите "само за себе си". И изведнъж вие започвате да утешавате другия. Успокоявате го, че всичко ще е наред. Казвате, че рожденият ви ден не е толкова важен – още много предстоят...
Манипулират ви, не осъзнавате ли? Вслушайте се в интуицията ви. Ако тя ви казва, че другият се опитва да се измъкне, като прехвърли топката у вас, просто не я поемайте. Защото в момента, в който го направите, това ще се повтаря отново и отново... Щом открие как може да ви въздейства, емоционалният манипулатор ще го прави при всеки удобен случай. Затова просто кажете: "Съжалявам за проблемите ти" и продължете напред. С едно на ум.
2. Емоционалният манипулатор умело ви вменява чувство за вина.
Toй/тя ще ви накара да се чувствате виновни за всичко – че говорите много или че сте прекалено мълчаливи, че сте емоционални или че не показвате емоциите си, че сте твърде грижовни и обсебващи или че сте напълно безразлични... Абсолютно всяко нещо може да бъде използвано като инструмент за вашето манипулиране. Имайте предвид, че този тип хора рядко показват достатъчно ясно какво искат – те са свикнали да го постигат, като манипулират емоционално другите. И тъй като знаят, че повечето от нас биха направили всичко, за да се освободят от чувството за вина, с готовност ви го вменяват... за да ви "освободят" след това от него. И още нещо: внимавайте, като му помагате. Докато ви се жалва за трудното си положение, той/тя никога няма да поиска помощ директно. Ако обаче решите да му/й окажете съдействие, бъдете готови за коментари в стил: "Не съм те карал/а да го правиш", "Не беше нужно наистина" (казано с твърде суров тон)... С други думи: виновни сте, ако не вземете участие, виновни сте и ако се включите. Изходът?! Ако ви обвинява за ваше действие, просто кажете: "Дадох всичко от себе си". А за да избегнете обвиненията защо сте се намесили, преди да го направите, кажете: "Знам, че ще се справиш". И наистина го/я оставете да се оправи сам/а.
3. Емоционалният манипулатор влиза в ролята на помагащия.
Ако помолите манипулаторите за помощ, те почти винаги ще се съгласят. След това обаче ще ви го изкарат през носа. Докато ви помагат, ще пъшкат и охкат колко им е трудно, колко време им отнема... За да ви стане ясно, че никак не им е приятно това и че правят голяма жертва заради вас. Ако им кажете да спрат, най-вероятно ще ви се разсърдят, че капризничите. После ще натъртят: "ЕСТЕСТВЕНО, че aз ще го свърша! Кой друг ще го направи?!" В крайна сметка отново ще се почувствате виновни, че сте ги ангажирали. И определено ще сте им големи длъжници! Затова не обръщайте внимание на пъшкането и охкането – отидете да си вземете душ или се разходете, докато свършат с работата.
4. Емоционалният манипулатор казва нещо, а после се държи така, сякаш не го е казал.
Ако сте във връзка, в която ви се струва, че трябва да записвате какво е казал другият, за да му/й го напомняте, значи ви манипулират. Емоционалният манипулатор винаги успява да извърти така нещата, че да се отметне от думите си. Той/тя ще се обяснява, ще ви разяснява, ще вади вода от девет кладенеца, само за да ви убеди, че сте се объркали. Толкова е умел/а в лъжите си, че може да стоите пред бяла дъска, да ви се казва, че тя е черна и накрая наистина да започнете да се съмнявате в преценката си. Какво е лекарството? Наистина да си записвате думите на другия. Говоря сериозно! Така ще предотвратите всякакви опити за извъртане на истината на по-късен етап. Разбира се, не мога да не кажа, че ако се стигне дотам, трябва сериозно да се запитате какво всъщност правите с този човек...
5. Емоционалният манипулатор се бие нечестно.
Той/тя няма да ви каже в прав текст това, което мисли. Най-често ще ви го каже чрез някой друг. Или ще ви го покаже чрез фасони и нарочно (без)действие. Този тип хора са пасивно агресивни. Т.е. ще направят така, че да се досетите колко са нещастни, без да ви го кажат директно. Ето следната ситуация: "Разбира се, че ще те подкрепя за този курс. Знаеш, че ще го направя". Но когато дойде време да седнете пред лаптопа, за да се подготвите, и около вас е лудница – кучето лае, децата крещят, телевизорът кънти, вашата "подкрепяща" половинка седи безучастно, с празен поглед, вперен във вас. Или пък се занимава с някакви си свои неща, без да се интересува какво се случва. Изходът: накарайте го/я конкретно да каже как ще ви помогне, какви нови ангажименти ще поеме. Ако е необходимо, прочетете пак точка 4.
6. Емоционалният манипулатор винаги има нужда от повече съчувствие, отколкото вие.
Или казано с други думи, ако вас ви боли глава, емоционалният манипулатор ще каже, че може би има мозъчен тумор. В каквато и ситуация да се намирате, той/тя вече я е преживял/а... само че многократно по-зле. Затова с подобни хора е трудно да водиш нормален диалог. Те някак успяват да отклонят разговора и да го насочат върху себе си. Ако обаче имате неблагоразумието да им кажете нещо по въпроса, те ще ви покажат колко дълбоко сте ги засегнали и... ще прибягнат до точка 2. Какво да правите? Просто прекратете разговора. А най-добре и контактите с този човек.
7. Емоционалният манипулатор променя атмосферата около себе си.
Тези хора по някакъв начин влияят на емоционалното състояние на всички около тях. Когато са сърдити или ядосани, въздухът в стаята сякаш се нажежава. Тогава вие инстинктивно изпитвате нужда да върнете баланса, а това става най-лесно, като се заемете да утешавате манипулатора и да "поправяте" това, което не е наред. Ако твърде дълго сте около такъв човек, ще станете абсолютно зависими от настроенията му и скоро съвсем ще забравите, че и вие имате нужди, които трябва да бъдат удовлетворени. Изходът: просто излезте от стаята и обърнете внимание на себе си.
8. Емоционалният манипулатор няма чувство за отговорност.
Той/тя отказва да поеме отговорност за постъпките си. Винаги говори само за това, което другите са му/й причинили. Ще разпознаете емоционалният манипулатор по това, че още в началото ще ви сподели твърде лична информация. Това обаче е кукичката, с която ще ви хване на въдицата. Ще ви сподели неща, които целят да предизвикат вашето съчувствие. (Виж точка 6.) В началото ще се заблудите, че този човек е чувствителен и откровен, но истината е, че всичко това се прави целенасочено – за да ви влезе "под кожата" и да започне да ви манипулира. Емоционалният манипулатор обикновено не е по-чувствителен от питбул. В същото време той винаги има някакъв проблем, с който трябва да се справи, и криза, която трябва да преодолее. Какво да правите?! Наистина ли е нужно да ви отговарям?...
Източник: Gnezdoto.net
Разводът носи след себе си много последици, за които трябва да сме готови. Преди да преминем към рационалните решения, трябва да се справим с емоциите и да си отговорим на най-важните въпроси за връзката, която искаме да прекъснем.
Има ли все още емоционална връзка между нас?
Чувствата към партньора ви са избледнели или сте разочаровани от проблеми, които са непреодолими? Ако има и малко любов в брака ви, трябва да се опитате да го спасите, за да не съжалявате дълго след това. Понякога сме готови да зарежем всичко, защото се чувстваме безсилни пред проблемите, а така убиваме любовта, която все още имаме.
Желанието ми за раздяла е плод на емоционална реакция или е истинско самоосъзнаване?
Да ти писне от проблемите с някого е едно, но съвсем друго е да осъзнаеш, че човекът до теб ти е итински чужд. Много жени си мечтаят тайно за развод, защото не знаят как да се справят с кризата във взаимоотношенията с мъжа си, но не са истински готови за това. Други са усетили онова чувство на спокойствие и свобода, когато мъжът е далеч от тях и осъзнават, че вече могат и искат да продължат без него.
Наистина ли искам развод или промяна в отношенията ни?
За много жени разводът е начин да се привлече вниманието на партньора. Те живеят с илюзията, че пред заплахата за развод, мъжът ще се промени като с магическа пръчица, нещата да се върнат по местата си и всички ще заживеят щастливо. Понякога има промяна, но тя е за кратко. За съжаление, промяната е продиктувана от страха или изненадата в партньора, който не желае или не е готов за раздяла. След няколко заплахи за развод, промяната тя е все по-краткотрайна, а накрая вече изобщо липсва. Със заплахите лесно се свиква, когато не водят до нищо. Но вместо да се учим да живеем с тях, защо не се опитаме да се научим да анализираме проблемите и да ги решаваме?
Той ще създава други връзки. Готова ли сте за това?
Това кара ли ви да се чувствате зле? А как ви се струва идеята, съпругът ви да се влюби в друга жена, да копнее за нея, да я желае и да се чувства свободен да бъде с нея? Понякога сме толкова разгневени на партньора си, че забравяме, че все още го обичаме. Отегчени сме от ежедневието, огорчени от скандалите и разправиите, но не търсим начините да ги решим, а търсим най-бързия изход. Понякога не осъзнаваме какво носи това решение след себе си. Ако това е така, най-добре да дадаме шанс на любовта и да потърсим начини за преодобяване на проблемите. Разводът е решение, но преди това е добре да изчерпаме всички варианти за спасяване и на малкото обич и топлина, които са останали помежду ни. Заслужава си.
източник: http://sledrazdialata.com
... ЗА ЧУВСТВАТА ВИ СЛЕД РАЗДЯЛАТА
Все още не сте преживели раздялата.
Макар и формално разделени, ако дълбоко в себе си не сте сложили чертата на стария си брачен живот, ще ви е трудно да приемате реалността. Разберете, че краят на брака означава ново начало и за двамата. Бившите съпрузи не подменят старите, просто започват на чисто, след като и двамата са решили да се разделят. Дори да не сте искали развода, е важно да приемете факта, че вече не сте обвързани и всеки има право на своя личен живот и на нова любов.
Защо другият си нареди така добре живота, а при мен нищо не е наред?
Не се поддавайте на изкушението да се съревновавате с бившата си половинка, кой ще си нареди живота по-добре или по-бързо ще започне нова и пълноценна връзка. Някои хора сякаш бързат да докажат, че вината за развода не е тяхна и те са по-добрите, съответно веднага скачат в нова връзка, бързат да създадат ново семейство, за да бъде всичко наред. Истината е, че всеки човек има нужда от различно време, за да се отърси от развода и да отвори отново сърцето си. По-добре да се обърнем към себе си, вместо да бързаме и да се съревноваваме.
Децата ми ще обичат повече новия си родител.
Децата обичат родителя, който им дава любов, грижи се за тях и ги разбира. Във всяка възраст децата имат нужда от татко и мама, а два пъти по-голяма нужда имат от тях, когато са разделени и им липсват. Вместо да ревнувате, поговорете с бившия си партньор за чувствата на детето – уверете се, че новият партньор споделя ценностите и разбиранията на съпругата ви за отношнията с децата. Ако има неща, които ви притесняват, споделете ги откровено и се опитайте да намерите мъдро решение. Оставете собствените си чувства на заден план и се опитайте да се фокусирате върху нуждите на детето.
Помислете за себе си.
Помислете какво ви липсва и как искате да живеете оттук нататък. Фокусирайте се върху себе си, а не върху бившия си партньор. Анализирайте нещата, които са довели до развода, като се опитате обективно да оцените и своя принос за него. Има ли неща, които трябва да промените в себе си, за да създадете ново семейство, което да е пълноценно? Много често хората не искат да се променят, но бързат да се обвържат отново и допускат същите грешки. Не приемайте развода като провал, а като урок, от който да научите нещо.
източник: http://sledrazdialata.com
... КАК ДА ПРОДЪЛЖИТЕ НАПРЕД ...
Поемете ангажиментите си.
Добре, наранили сте всички и няма как да върнете нещата назад. Помислете как да облекчите живота на бившата си съпруга и децата, които трябва да се справят сами оттук нататък.
Опитайте се да проведете сериозен разговор със съпругата си, за да знае, че може да разчита на вас поне финансово. Едва ли ще постъпите правилно, ако харчите всичките си пари за новата си половинка, а оставите децата си с мизерната издръжка, отредена от държавата.
Не изоставяйте децата.
Не очаквайте да срещнете разбиране, ако се държите така, сякаш казвате на децата: „Обичам ви, обаче сте пречка за новия ми живот.“ Развеждайки се със съпругата си, не се развеждате с децата и ако искате да ви говорят и изобщо да ви уважават, отделете нужното им внивание. Под внимание се разбира повече време заедно – участвайте във всекидневието им както преди. Вземайте ги от училище, на спортни занимания, прекарвайте уикендите заедно, планирайте почивки с тях. Нали не очаквате, че вече имате задължение да ги виждате 1-2 пъти в месеца и с това бащинството ви се изчерпва?
Покажете, че съжалявате за случилото се.
Може да ви се струва съвсем естествено да напуснете семейното гнездо, когато любовта си е отишла, но трябва да осъзнаете какво сте причинили на семейството си. Поискайте прошка от съпругата си, дори тя да не е готова да ви прости в момента. Обяснете на децата, че напускането на дома, не означава, че не ги обичате и колкото и да е трудно това решение, вие никога и за нищо на света няма да ги изоставите.
Бъдете внимателен с демонстрацията на новата любов в живота си.
Ако не искате да ви замерват с камъни, опитайте се да не се държите като влюбен ученик пред общи приятели и роднини. И за тях е шок новата ситуация и дори да ви се иска да изкрещите на целия свят, че сте влюбен, не поставяйте близките ви в неудобно положение – те се чувстват доста неловко. В никакъв случай не се дръжте като влюбен глупак пред децата си. Целувките и прегръдките с новата жена могат да ги наранят жестоко и щ им трябва доста време, за да приемат новата ситуация.
източник: http://sledrazdialata.com
... ИЗНЕВЯРАТА ...
Много мъже са кратки и лаконични за себе си – в природата ми е.
Жените се опитват да разберат с какво са ги предизвикали, но рядко успяват да проумеят докъде се простира тяхната вина и докъде е ролята на природата.
Защо изневеряват мъжете?
Сигурно сте чували сентенцията, че за да изневери една жена, необходима й е причина, докато на мъжа му трябва само ситуация. Вярно е, че при повечето мъже задръжките са много по-малко и им е много по-лесно да правят секс за една нощ, без да вложат нищо в това, докато при жените е необходима поне някаква интрига, ухажване, малко вълнение, създаване на усещането /макар и илюзорно/, че е единствената и най-желана в този момент. Но ако изключим ситуациите, има и някои причини, които подтикват мъжете към търсене на секс навън.
Женската гледна точка.
Някои жени искрено вярват, че след като мъжът е сложил подписа си под договора за брак, е длъжен да задоволява всичките им прищевки, без оглед на възможностите му – физически, емоционални и финансови. Други пък смятат, че оттук нататък няма нужда да се стараят много – омъжени са и на дневен ред идват къщата и децата. Без да искам да обидя мъжете, смея да твърдя, че те са по-просто устроени от жените и няма нужда да четете мислите им, нито да разгадавате десетките нюанси на въздишките им или да гадаете каква е причината за отговор от типа: „Няма нищо“, след като сте сигурни, че има нещо и е надвиснало във въздуха.
„Мъжете обичат секса с разкрепостени жени.“
Независимо дали ви харесва или не, мъжете обичат секса и са склонни да изневеряват и само заради липсата му. Не само това, но те искат жената до тях да е без задръжки, да се научи да нарича интимните им части със звучните им имена, да не се изчервява от срам, за да ги докосне или разни други неща. Няма нищо по-тягостно за един мъж от това, да се моли за секс, за орална любов, дори за нещо толкова естествено като секс на светло. Ако сте възпитавана в консервативно семейство, позволете на мъжа да ви покаже някои неща в секса, без да му натяквате, че това е срамно или отвратително. Струва си да положите малко усилия. Вече има достатъчно книги, разкриващи женската сексуалност. Не се срамувайте от тялото си, а се опитайте да го изследвате. Приемете това като израз на любов не само към съпруга, а и към себе си.
„Мъжете обичат с очите.“
Да си го кажем направо – за да сте желана, трябва да сте във форма. Мъжете обичат с очите и не могат да се наситят на хубавото тяло на една жена. Кога за последно влезнахте във фитнес зала? Въпросът може да е груб, но истината може да е още по-груба, ако сте качили килограми и вместо да се погрижите за себе си, преяждате вечер пред телевизора със сладолед. Защо тогава се сърдите, че мъжът ви въздиша по млади момичета, независимо че вие ги ненавиждате? Съпругът ви не иска да сте като излезнала от списание, просто иска да се грижите за себе си и да изглеждате така, че да му е кеф да ви гледа или да му завидят малко приятелите. Да, не се оправдавайте с бременности и лош метаболизъм. Първото е временно явление, а второто си има решение, което се нарича „спорт и диета“. Нека назоваваме нещата с истинските им имена, моля.
„Мъжете също имат чувства.“
Макар да ви се струва, че мъжът ви е елементарна свиня, той също има чувства. Нали не очаквате вечна обич и вярност, ако постоянно мрънкате и го хокате? Вярвате ли, че можете да задържите мъж, на който натяквате, че не става за нищо, не носи достатъчно пари и без вас е кръгла нула? Ще се изненадате колко малко му трябва на този мъж, за да бъде приласкан от друга жена. Пък била тя във вашите очи „никаквица, която не може да ми стъпи на малкия пръст“. Не е нужно жената да е перфектната красавица, просто трябва да кара мъжа да се чувства значим. Ако сте забравили, че имате до себе си стойностен мъж, трябва ли да си го припомняте по болезнения начин?
„Той е моят господар.“
Знаете ли защо изневеряват мъжете, които носят жените си на ръце? Просто, защото смятат, че заслужават. Логиката е, че след като е осигурил всичко вкъщи, съпругата му не е длъжна да прави нищо, а само да ползва благата, които той й дава. Но той вярва, че му се полага и задоволяване и на неговите нужди, без да се съобразява с друг. И ако това са чужди жени – да, полагат му се. Тези мъже не чувстват никаква вина за забежките си извън дома и може би имат право. Жена, която е в пълна власт на съпруга си, е логично да се съобразява с неговите правила. В днешно време има много жени, които избират този живот и търпят. Въпрос на избор.
„Той си е такъв.“
Ако съпругът ви е изневерявал на друга жена с вас или е имал харем, дори когато вече сте били заедно, не му се сърдете, че и след като вече сте женени, не е променил навиците си. Чудесно е, че огромен процент жени вярват, че точно те ще променят флиртаджията и кръшкача, но резултатите са краткотрайни. Дори най-големият Дон Жуан може да бъде верен, докато е силно влюбен. Няма нито един обаче, на който да не му е преминало това временно увлечение /верността се има предвид/. За някои мъже изневярата е спорт, от който имат нужда, за да с поддържат във форма и да се чувстват млади. Ако сте избрали такъв, трябва или да с примирите, или да го напуснете. Няма среден път.
източник: http://sledrazdialata.com
... ЗА ИЗНЕВЯРАТА... С ВАША ПРИЯТЕЛКА...
Не обвинявайте само нея.
Изневярата се случва между двама души, които имат еднаква вина. Не се опитвайте да оправдавате мъжа си, сякаш е малко и прелъстено момче. Говорим за зрял мъж, който много добре осъзнава, че си ляга с ваша приятелка и е наясно какво ще ви причини.
Никога вече няма да имам приятелки.
Травмата е голяма и е съвсем нормално да се чувствате предадена и обезверена. Когато си върнете лентата назад, може би ще намерите причините да се случи това – приятелката може да ви е завиждала, че имате неща, които тя няма; може да е имала проблеми с мъжете и вашият съпруг да е бил най-близкото и лесно решение; може просто да е безскрупулна и никога да не ви е била истинска приятелка. Каквито и да са били причините, не приемайте всички жени за такива. Все пак, не всички хора са измамници, крадци или мошеници. Разбираемо е да сте по-внимателна оттук нататък, но давайте шанс на жените около вас.
Обичам го и ще се боря за него.
Сигурна ли сте, че т.нар. Обич не е продиктувана от страха да не останете без съпруг и не знаете как да живеете сама? Помислете дали можете да преглътнете това предателство и дали няма да се повтори пак? А, и ако говорим за борба, лошата новина е, че мъжът ви решава с коя да бъде, докато вие ще опитвате да си го приберете вкъщи. И ако решите да се борите, това заради него ли ще бъде, или за да отмъстите на нея? Най-добре е да я изхвърлите възможно най-бързо от живота си, а след това да разчистите сметките с мъжа си. Мъж, който е изневерил веднъж и е продължил да го прави, въпреки че сте го хванали, едва ли е склонен да се промени. Поемете контрола над живота си и решете дали имате сили да търпите следващи изневери, или е най-добре да продължите напред.
Нямам сили за нищо, съсипана съм.
Когато преживеете шока и болката, ще се наложи да погледнете истината в очите. Трябва да останете и да живеете във вечни съмнения или да си тръгнете с достойнство. Няма среден път. Колко дълго можете да живеете в тази отровна среда и да търпите унижението? Нима вярвате, че не заслужавате нещо по-добро? Или сте готова да търпите всичко и да се превърнете в жертва, обвиняваща мъжа си и приятелката си за разбития живот и щастие? Само ние можем да определим колко да търпим или да си позволим да започнем живота си на чисто.
... ЗА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ.
Мълчанието: Насилието се превръща в тема–табу. Жените, жертви на насилие полагат неимоверни усилия да го прикрият. Преживяната болка и унижение живее единствено в съзнанието на жената.
Причините:
• Вменяване на чувство за вина у жертвата.
• Признаване на собствената слабост първо пред себе си, а след това и пред външния свят.
Резултатът:
• Отключване на психично заболяване.
• Жертвата се превръща в насилник.
• Изграждане на идентичност на жертва.
Вътрешното противоречие: Породено, от една страна, от желанието на жената да “забрави” за насилието, да го изтрие от съзнанието си и да продължи да живее така, сякаш то никога не се е случило. От друга страна, потребността да говори за него и по този начин да започне да се разделя с тежките спомени.
Вината: Общоприетата норма, че жертвата е виновна, се преживява като лично убеждение. Жената, която е била обект на насилие, живее с мисълта, че тя го предизвиква. Вярва, че ако се промени и стане “по-добра”, насилието ще спре.
Загуба на вярата в себе си: Жената се чувства безпомощна и пасивна, неспособна да се справи сама. Това предопределя и ниското й самочувствие. Жертвата е “смачкана” психически, чувства се унизена, недостойна, дефектна.
Състояние на зависимост: Жените, жертви на насилие, се намират в положение, от което могат да предвидят насилието, но не могат да избягат от него. Силната емоционална, родова или финансова зависимост са причината жената да остане при насилника.
Противоречиви чувства: Често жената, жертва на насилие, все още обича партньора си, но тази любов е съпроводена и със страх за физическото и психическо оцеляване. Това състояние на силна обърканост я прави нерешителна.
Промяна в междуличностните отношения: Поражда се недоверие в отношенията между хората, което често се изразява в убеждения като: “Всички мъже са еднакви”; ”Дори да си намеря друг мъж, той ще е същият като предишния”; “Никой не може да ми помогне”.
Самоубийствени мисли и опити за самоубийство: Отчаянието и безнадеждността на ситуацията подтикват някои жени да сложат край на живота си.
Кризата: Емоционалното състояние, в което изпада жената след акт на насилие, често се описва като криза. В такова състояние емоциите са много интензивни, страховете са засилени и жената е объркана.
източник:http://sledrazdialata.com