ИНТЕРЕСНО И ПОЛЕЗНОКогато погледнеш в огледалото... ***** Сбогувала ли си се с мъж?! Тогава, когато най-много обичаш?! И да знаеш, че няма пътища назад?! Сбогувала ли си се?! Гледала ли си спомена?! От упор?! Разстрелвала ли си го?! Искала ли си земята да се разтвори и да те погълне в едно с тази невъзможна любов. В едно с мечтата за утрини и залези. В едно с трудните решения, които не си искала да вземаш. Но ти се е наложило...
Тръгвала ли си?! Тръгвала си със знанието, че дълго време няма да имаш утре и ще живееш в зоната на последната среща. И в рамката на последните думи?! Онези, заради които ти се е искало да си отхапеш езика... и неговия също...
Ако си казвала сбогом... Ако си тръгвала... Тогава знаеш, че искаш да взривиш този свят. Да видиш с очите си хаоса, който настъпва след накъсаната на парчета вяра. След убитата, дявол знае от кого, любов... и после тихо да погребеш очакванията. И на двама ви. В различни гробища. Колкото по-далече, толкова по-добре... А после да се опиташ да спасиш егото си... някак. Без него си като без дреха. Която не ти стои добре, но нямаш друга. Никъде не се продават дрехи за души. Нито се продават ръце, които прегръщат сърце. Това поне си проверила... нали?!
А дали си проверила как се строи светът наново?! Точно, когато след взривът настъпва личния ти апокалипсис. И(!)... не настъпва бавно. Настъпва като вълна от бурен океан... Задържа се за миг и в огледалото й виждаш спомена. За онези ръце, които се протягат да те хванат, когато си с нови обувки, които те убиват. Буквално... и си на път да паднеш от висотата на гордостта си. Той знае и те придържа сякаш си от стъкло... а може би за него си била крехка като стъклена статуетка... знае ли човек... Спомени за дати. По дяволите и датите, и спомените им заключени в измамната взаимност на ръцете му. На ръцете ти. На интимността породена от среднощните разговори и музиката на споделената тишина, когато си потъвала в него, а той в теб. И още един спомен. Гледаш право в очите му... и се търсиш там. Намери ли се, момиче?! Или вълната отнесе, освен светът, и теб самата. Не се удавяй точно сега! Кой ще го построи отново?! Кой ще превърже раните ти?!... Няма кой. Нито ти можеш да превържеш вече сърцето му...
Трудно сбогуване. Защото два микросвята се оглеждат в една и съща кристална сълза... Колко думи се побират в една единствена сълза?! В душата ти тези думи имат лице... имат и сърце... и то не е твоето, защото твоето е на друго място... Можеш ли да го върнеш насила?!... Опитвала си, нали?!...
Сбогувала ли си се с мъж?! Когато най-много обичаш?!...
Вдигни главата високо! Трудните въпроси понякога имат съвсем прости отговори... Само понякога...
Горе главата! Нали не си забравила, че си съвършена?!
Жени Иванова В очите ѝ се четеше: „Обичай силно“, но от ръкава ѝ се подаваше етикет, на който със ситен шрифт пишеше: „По-добре не се занимавай с мен. В най-лошия възможен вариант, ще започнем да се виждаме и да се харесваме все повече и повече. Ще общуваме постоянно, ще се опознаваме, ще ни бъде приятно да прекарваме времето си заедно. Ще започвам да се привързвам към теб, както и ти мен. Може да изглежда хубаво на хартия, но не е така. Няма да ти е ясно каква съм ти точно, защото ще се случва в един ден да съм студена и да ти се струва, че не искам да те видя никога повече, а в друг, да съм крайно любвеобилна и да имаш усещането, че желая да бъда твоя завинаги. Истината е, че каквото и да правиш, няма да достигнеш истински до мен, колкото и да ми се иска да успееш... Защото има друг. Такъв, който все още не съм пуснала. Който е забъркал огромна каша и е оставил безпорядък в мен. Такъв, когото все още обичам и за когото нито съзнанието, нито сърцето са готови да кажат: „Край.“ Разбираш ли? И, всичко това няма да има нищо общо с теб. Може да бъдеш най-милия и прекрасен мъж на света, но ще е без значение. Едно негово изречение ще ме връща толкова назад, колкото десетки твои жестове не биха успели да ме издърпат напред. Ще продължаваме да се виждаме и да вярваш, че може най-накрая да го забравя, защото си готов да ми дадеш всичко, но аз няма да го направя. Вероятно ще си все по-грижовен, влюбен и разбиращ, а аз ще съм дистанцирана. Въпреки всичко, няма да те пусна да си отидеш току-така. Когато усещам, че те губя, ще започна да отвръщам на чувствата ти, но крайно предпазливо и икономично. Ще ме е страх да бъда сама, но и няма да искам да те подвеждам прекалено. Ще ти давам точно толкова, колкото да не избягаш. Щом почувствам, че все още си тук, отново ще ставам дръпната, защото... защото обичам друг и нямам нищо за теб. Ти винаги ще си там, когато те потърся. Ще успяваш да запълниш още един иначе празен ден със светлината и топлината си. Аз ще се пристрастя към спокойствието, че колкото и недостатъчно да получаваш, ще мога да се обърна към теб във всеки един момент. Няма да имам смелост да сложа край, защото не съм сигурна, че искам да дойде точно този край, и ще продължавам да те наранявам, а ти ще продължаваш да се заблуждаваш, че може утре току-така да се събудя и да осъзная, че съм те заобичала. Няма да се случи така. Колкото и да ми милваш раните, няма да им помогнеш да зараснат по-бързо. Ако изобщо някога те заобичам и оценя истински, то сигурно ще бъде след като вече си си тръгнал окончателно и си казал край за себе си. Когато съм забъркала толкова голяма каша в теб, че да съм те превърнала в себе си. Когато отново съм станала аз, но ти вече не си същият. И, моля те, повярвай ми, няма да е от лошотия или за да те използвам. Аз не съм лош човек. Просто съм малко слаба и много счупена, а ти така приятен. На правилното място си... но не и в правилния момент.“ В погледа ѝ се четеше: „Обичай силно“. А кой има време да чете етикета, когато го гледат такива очи? Димитър Калбуров "ЧЕСТО МИ Е ХРУМВАЛО, ЧЕ ДОБРОТО ВЪЗПИТАНИЕ Е МОЖЕ БИ ОНЗИ ВЪНШЕН ЗАГЛУШИТЕЛ, КОЙТО НЕ ДАВА ДА СЕ РАЗБЕРЕ, ЧЕ ТИ СЕ ПРЪСКА СЪРЦЕТО."Джон Стайнбек ВДЪХНОВЯВАЩА ИСТОРИЯ ЗА СИЛАТА НА ЕДНА МАЙКА
Малкият Томас се върнал у дома от училище с бележка от учителя. Майка му я прочела и се разплакала. Вероятно от умиление и радост, защото след това тържествено му прочела съдържанието на бележката: "Вашето момче е прекалено гениално за нашето училище. Тук няма кой да го учи. Моля, занимавайте се вие с образованието му!" След много години, вече възрастен, Томас попаднал на бележката в семейните архиви. За негово учудване, на бележката пишело: "Вашият син изостава с развитието си. Не можем повече да го учим в училище заедно с всички. Моля, занимавайте се вие с образованието му!" Сега било негов ред да поплаче. В дневника си известният изобретател и учен Томас Едисън написал: "Томас Алва Едисън бил едно умствено изостанало дете. Благодарение на своята майка, той станал един от гениите на своето време!" Едисън се счита за един от най-плодотворните изобретатели на своето време, с рекорден брой патенти на свое име - 1093, включително електричеството.
"ПРИЕМАМЕ ТАКАВА ЛЮБОВ, КАКВАТО МИСЛИМ, ЧЕ ЗАСЛУЖАВАМЕ." /"Предимството да бъдеш аутсайдер"- филм/ Може би в живота няма загуби, просто ни трябва време, за да осъзнаем какво всъщност сме спечелили... ("Скъпи наследници" - филм) СЧУПЕН ЧОВЕК
- Не се опитвай да събереш счупен човек, дете! Ще се порежеш дълбоко и душата ти ще остане в белези от хорските стъкла. Не се опитвай да лепиш чуждите парчета. Лепилото ти няма да е трайно, дори и името му да е Любов. А и никого не познаваш изцяло - не знаеш кое парче откъде е, за да го върнеш на мястото му. Все нещо ще залепиш не където трябва и ще бъдеш обвинен, защото ... няма да видят желанието ти да помогнеш, а грешките, които правиш по този път. Колкото и да те е грижа, колкото и много да обичаш ... остави хората сами да се съберат. Това не е твоя работа. Ти нямаш вина за счупените им сърца, че да поемаш техните стъкла в Себе си. Саможертвата ще те погуби. И още нещо запомни, дете: Не приемай любов от човек, който не е цял! Колкото и звезди да ти сваля, колкото и красиви думи да ти реди, нека първо си събере душата и сърцето. Не го ли направи, няма да е способен да те обича така, както заслужаваш - с ЦЯЛОТО си сърце, защото няма да е цяло. А душата и сърцето ти са крехки. Има опасност да те счупи и теб. Ръцете му са свикнали да държат парчета, а ти си цяла и ще му тежиш.
***********************************************
Хората се обвързват почти винаги неосъзнали себе си и какво искат наистина от тях самите, от Живота, от спътника си в него. Хвърлят се да обичат, да помагат да събират някой друг, все още неоправили собствената си бъркотия, не заобичали своята собствена личност. Такива хора са неспособни да получат и дадат най-доброто в една връзка. Стават или консуматори или напълно забравили себе си. Заобичайте се! Заобичайте се от все сърце! Тогава Любовта в сърцето ви ще се умножи, ще бъде здравословна и едва след това я насочете към някой друг. Така вашата обич няма да е вредна, защото ще е осъзната, неочакваща, неизискваща, неограничаваща и неограничена .. безУсловна. Едва тогава няма да допускате нито отровни любови, нито счупени хора да се докоснат до сърцето ви. Защото осъзнат човек да бъде във връзка с неосъзнат е ограбващо, опустошаващо. Оправете собствения си хаос, за да не се налага да се борите с чуждия. Борбата утежнява Любовта. Претоварва я ... И рано или късно, тя умира. Умира бавно и мъчително и за двамата. Подарете си обич към Себе си, за да получите истинска и чиста Любов, за да я познаете и задържите в живота си. https://www.facebook.com/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%86%D0%B5%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%A1%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B5-Porcelain-Heart-228585651242947/ Николета Иванова ПОНЯКОГА ПЕЧЕЛИШ, А ПОНЯКОГА ... СЕ УЧИШ /т.е. никога не губиш.../ С два въпроса я помня. Питаше винаги какво е времето вътре в мене и какво не ми стига за пълно щастие. Днес е купесто лилаво. За пълно щастие... липсват двата й въпроса. Илиян Любомиров Ризата на щастието, Френска народна приказка Живял в далечни времена, в далечна земя най – богатият владетел на света. Наричали го „цар на царете”, защото в неговите съкровищници имало огромни и несметни богатства и никой друг цар нямал такива съкровища. Войската му била най – могъщата по цялата земя и нямало сила, която можело да я разгроми. Градините му били пълни с най – редките цветя растели някога по земята, а в чудни езерца плували риби от близки и далечни морета. По клоните на дърветата пеели птици с вълшебни гласове. Дворецът бил огромен и построен от майстори на майсторите. Всичко било изящно и обсипано със скъпоценни камъни.В съкровищницата на този владетел имало богатства от всеки край на света, както и от дълбините на океана. Той по цял ден се разхождал из своите покои развял червената си кадифена мантия, короната му се поклащала върху главата, а той размишлявал. Един ден не издържал и свикал висшия съвет на царството. - Събрах ви тук, защото искам да ви попитам нещо. Имам всички съкровища на света. Най – красивите градини и чудни цветя, птици, които пеят с вълшебни гласове, зали от злато и изумруди, но сърцето ми не се усеща щастливо. Защо не съм щастлив?
Неговият въпрос увиснал във въздуха, а мъдреците навели глави. Никой не знаел защо е така. В този миг мъдрецът, който обикновено гледал небето, погледнал своя цар и рекъл: - Защо не си щастлив ли? Нямаш ризата на щастието. - Къде е тази риза? Веднага ми я донесете! заповядал царя. - Никой не може да ти я намери и донесе. Трябва сам да я потърсиш по света. отвърнал мъдреца. Речено – сторено. Царят се преоблякъл, като обикновен търговец и тръгнал на път. Пътувал дълго. Срещал много хора. Все разпитвал: - Случайно да имате ризата на щастието? - но никой не знаел къде се намира тя.
- Щастлив човек ли си? - Но никой не казвал, че се усеща такъв. Питал богати крале и търговци. Питал капитани на кораби и занаятчии, но никой не бил толкова щастлив, за да я има. И в един топъл ден като прекосявал едно поле зърнал човек, който копаел нивата си. Спрял до него и рекъл: - Ти щастлив ли си?
Човекът надигнал морното си чело, погледнал го и отвърнал: - Аз съм най – щастливият човек на земята! - И как така? Кое те прави толкова щастлив? Моля те, отговори ми. - Виж, там край реката малката ми спретната къща. В нея са обичаната ми жена и моя невръстен син. Работя земята за тях и това ме изпълва със щастие. Тогава богатият цар се зарадвал. - Прекосих много страни и търсех щастлив човек. Моля те, дай ми своята риза на щастието. В този момент го поогледал, и видял че човекът е толкова беден, че дори няма риза на гърба си. Така владетелят научил една проста истина:щастието е там, където е сърцето ти. ЧОВЕК ВЯРВА В ДОБРОТО, ЗАЩОТО ПЪРВИЯ МОДЕЛ В ОБЩУВАНЕТО, С КОЙТО СЕ СРЕЩА СЛЕД РАЖДАНЕТО СИ, Е НА ПОДПОМАГАНЕ; НО Е ЕКСПЛОАТАТОР С ХОРАТА, ЗАЩОТО ПЪРВАТА РОЛЯ, КОЯТО ИЗПЪЛНЯВА ВЪВ ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО, Е НА ПОДПОМАГАН. САВА ДЖОНЕВ МНОГО СЛАДКА ИСТОРИЯ. С НАМИГВАНЕ КЪМ ВСИЧКИ ЖЕНИ.
"Никога няма да станеш този, който искаш да бъдеш, ако продължаваш да обвиняваш околните за това, което си." | |
